Поколенчески социоизменения или Интернет Ера

Днес, докато си обсъждахме с баба ми защо нейни познати качват screenshot-ове и сцени от Second Life във Facebook, ми хрумна да й предложа и тя да го прави. Това със сигурност щеше да разшири кръга й от симпатизанти. Но не успях, тъй като iPhone-ът й извибрира с нов е-мейл (за малко да събори на дядо ми чинията със сланина от масата), за да й съобщи, че трябва да си обнови акаунта в PayPal заради датата на валидност на кредитната й карта.

Всъщност това е глупост. Глупостта обаче не се състои в този наглед нереален пример от бита на български пенсионери през 2008-а година, а от това че със сигурност е провокирал издължаване на устните Ви до позиция на смях. Глупост е, защото през 2028-а, когато аз ще съм технологична баба (в случая дядо), ще продължавам да си качвам screenshot-ове и сцени от Second Life във Facebook, а внуците ми вероятно ще взимат ежедневните си микро-решения с помощта на персонализирани бази данни, съхраняващи терабайтове споделена информация от целия свят.

Доскоро ми беше дискомфортно да си призная, че развитието на технологиите днес значително изпреварват времето. Опитвам да направя аналогия със 80-те, когато IBM вади на пазара първите персонални компютри, на които могат да се пишат текстове, да се създават таблици и да се изчисляват математически функции, но е наивно.

Наивно, въпреки, че и тогава е съществувала технологична депресия, провокирана главно от страха от евентуалните социални изменения при компютъризацията на ежедневието, навиците и въобще бита на хората. Немалко американски филмови производители създават „шедьоври” на киното, визуализирайки края на човечеството и революцията на компютри, роботи – зли демони с микро-процесори вместо мозък.

Но както днес нямаме никаква представа за технологичните навици на поколенията от 2028-а, така и през 80-те архитектите на компютъризацията със сигурност и в най-смелите си прогнози не са предричали, че 30 години по-късно приятелите ни в компютъра ще са повече от приятелите ни навън.

През 2008-а вече съществува необратимият процес на хоризонтализация на социалния ни живот в Интернет. А именно световната Интернет мрежа би могла да бъде обявена за технологичното откритие на второто хилядолетие. От много рекламни спотове сте чували маркетинговото „Важните сте вие!”.

Е, от прекомерна употреба на израза, взехме че си повярвахме. И наистина, в момента „ние” определяме посоката, съдържанието, целите и начините с всичко, което правим в Интернет. Ако мисловно приемем, че Интернет е една окръжност, то докато пиша тази статия, тя вече е увеличила диаметъра си от състоянието, в която се е намирала преди няколко минути.

Онлайн средата не само, че не подлежи на контрол, но и създава силна предпоставка за времеви паралелен свят, в който законите на физическия свят са невалидни, а интелектът – свръх-продуктивен.

И ако на нас, поколенията от днес, все още ни е трудно да свикнем със социалните форми на живот онлайн, то бъдещите генерации ще са двигателите на този процес, тъй като от най-ранна възраст ще живеят онлайн. Представете си колко ще е трудно да възпитавате детето си със своя собствен опит, след като то ще разполага с данни от опита на милиони хора с подобни сценарии. Всички тези процеси на дигитализация ще рефлектират не само върху поведението на хората, но и върху начина им на живот.

Причината за свръх-динаминизирането на информацията е естествената нужда на човек да прави всичко по-бързо, по-удобно, по-мащабно. Тази нужда не е никак нова. Преди хиляди години пощенски гълъби са ставали рядка порода, които имали по-голям размах на крилете – следователно са летели по-бързо от останалите.

По време на индустриализацията са се строяли магистрали, където транспортните средства се движат по-бързо. Днес вече говорим за информационни магистрали, които несъмнено правят живота ни още по-бърз.

Дали нано-технологиите или създаването на изкуствен интелект, дали клонирането или алтернативните енергоизточници ще са следващите стъпала в развитието на поколенията след нас, е трудно за прогнозиране. Всички тези научни области са изцяло под контрола на външната среда. За разлика от нея, онлайн средата предполага необратим процес, който бих асоциирал с разширяването на Вселената от Големия взрив насам.

Все още чета изказвания на уж умни глави, които разглеждат Интернет като нов вид медиа, като мрежа от уеб страници, като алтернативен рекламен канал или други лекомислени… Други предричат срив на материалната база, осигуряваща Интернет връзката, трети, в това число и правителства (Китай), опитват да налагат цензура върху Интернет съдържанието. Но те просто са объркали рейса.

Скоро ми попадна интересно сравнение. Ако темповете на развитие на приложенията за онлайн комуникация (като Skype, ICQ и други) продължават със същата скорост и начина им на употреба се запази, а именно в 80% от времето се комуникира чрез писане, то през 2050-а година, ако човек средно на ден изговаря межди 2,000 и 2,5000 думи, делът на написаните думи чрез тези средства ще е по-висок от този на вербално изказаните думи в целия свят.

Това сравнение в никакъв случай не би могло да означава, че човек ще спре да говори. Напротив, ще говори два пъти повече. И не просто ще говори в Интернет и физически, а просто ще говори. Тогава вероятно думата Интернет вече няма да се използва…

Точно тук всяка една съвременна баба вероятно би попитала: Then what’s next? Не се знае, баба. Но съвсем скоро Google и NASA пуснаха Интернет в Космоса. Оставям място за малко въображение…

Автор: Милан Коев, News24.bg

Ако и вие искате да бъдете автор на статии и материали в единственият уеб блог за интернет маркетинг и интернет реклама в България – www.interactive-share.com, моля изпратете вашата статия на